Посрещна ни с огромно вълнение на големия селски площад. Размахваше опашката си бързо и ни гледаше с топлокафяви любопитни очи. Първото, което мина през ума ми, беше, че има нещо детско, нещо миловидно и безкрайно добро в погледа ѝ. Приближих се към нея бавно, защото не исках да я стресна с прекаления си ентусиазъм да…

Животът между два сезона е чудно нещо. Например тази сутрин беше същинска есен, от онази, дето застила небето в плътни сиви облаци и сърдито подухва студен вятър. По улиците бавно съхнеха локви, а хората, бързащи да стигнат до работните си места, си бяха закопчали якетата догоре, пристъпваха от крак на крак на спирката и мислено…

Здравейте! Казвам се Мария и съм пристрастена към малините. Обичам да ги слагам в салати, в кисело мляко, в сладолед, в почти всичко, което може да се изяде сутрин или пък в 02:47 вечерта. Обичам да ги ям цели или пък намачкани, а тръпчивият им сок да се разтече и въздухът да се напои с…

Пиша тези редове в последната седмица от август. Точно тогава, когато осезаемо лятото си отива. Щъркелите се събират на големи ята, морето е по-неспокойно, отколкото е било през предходните месеци, слънцето вече не напича жарко, вечерите стават по-хладни, а дните по-къси.

Понякога просто ми се пише. Без тема. Без предварително зададени цели. Искам да седна зад клавиатурата и да пиша за всичко, което заема място в ума ми. Имам апетит за думи, ако мога така да се изразя.