Тази година купихме елха на петнадесети (да, правилно прочетохте петнадесети) декември. Единствената украса, която използвахме в дома си, бяха няколко комплекта лампички, един венец, пет-шест преспапиета и също толкова ароматни свещи. Никакви играчки, топки и гирлянди. Много ми се искаше да си направя сама и сушени портокали. Прочетох няколко статии с указания, гледах две-три клипчета…

Хо-хо-хо! Вече официално е сезонът на дебелите пуловери, топлите шалове, горещото мляко с какао и Jingle bells. Марая Кери за поредна година пее за единственото, което иска за празниците – за радост на едни и за нещастие на други, а Маколи Кълкин… опс, Кевин Маккалистър отново е сам вкъщи и залага капани на лошите. Декември…

Има моменти, в които никоя шоколадова торта не би могла да ме изкуши. По принцип не обичам да ям торта. Има моменти, в които никой шоколад не е способен да съблазни небцето ми. Всъщност изобщо не съм по сладкото. Има и моменти, в които е два през нощта и отчаяно се взирам в рафтовете на…

Едно от любимите ми места за разходка извън града е екопътеката край село Младежко. То се намира на малко повече от 50 км от Бургас (на 30 км от Малко Търново) и е част от Природен парк „Странджа“. Към Странджа изпитвам особена привързаност. Прекарала съм не едно и две лета в полите ѝ. Горите на…

Ние двамата с Франки не се познаваме много отдавна. Сдобих се с него преди около година. Франки е велосипед. Сив, лек, много удобен и най-вече мой. Всъщност е първият велосипед, който някога е принадлежал единствено на мен. Мдам.

Винаги мисля за есента със смесени чувства. Обичам в нея това, че ми напомня за домашния уют, че някак внимателно и ненатрапчиво забавя ритъма на деня ми. Дава ми възможност да се насладя на времето, прекарано вкъщи, да си приготвя чаша билков чай, да застана до прозореца, посипан със ситни капчици дъжд, и да наблюдавам…

Посрещна ни с огромно вълнение на големия селски площад. Размахваше опашката си бързо и ни гледаше с топлокафяви любопитни очи. Първото, което мина през ума ми, беше, че има нещо детско, нещо миловидно и безкрайно добро в погледа ѝ. Приближих се към нея бавно, защото не исках да я стресна с прекаления си ентусиазъм да…

Животът между два сезона е чудно нещо. Например тази сутрин беше същинска есен, от онази, дето застила небето в плътни сиви облаци и сърдито подухва студен вятър. По улиците бавно съхнеха локви, а хората, бързащи да стигнат до работните си места, си бяха закопчали якетата догоре, пристъпваха от крак на крак на спирката и мислено…