В края на юли тази година осъществихме едно малко бягство до Северното ни Черноморие. Не бяхме планирали предварително пътуването и затова в последния момент (по-малко от ден преди тръгването) запазихме място за спане, събрахме си набързо багажа и тръгнахме. Отправна точка ни беше Балчик – една от онези морски дестинации, които те карат да се…

“Жажда” е повест, която разказва за неслучайните случайни срещи в живота на всеки човек. Онези, които ни карат да спрем за момент и да огледаме начина, по който живеем, начина, по който мислим и творим настоящето си. Текстът е лишен от надути фрази, излишно философстване и назидателен тон. Всяка от думите в него е поставена…

Тази година купихме елха на петнадесети (да, правилно прочетохте петнадесети) декември. Единствената украса, която използвахме в дома си, бяха няколко комплекта лампички, един венец, пет-шест преспапиета и също толкова ароматни свещи. Никакви играчки, топки и гирлянди. Много ми се искаше да си направя сама и сушени портокали. Прочетох няколко статии с указания, гледах две-три клипчета…

Хо-хо-хо! Вече официално е сезонът на дебелите пуловери, топлите шалове, горещото мляко с какао и Jingle bells. Марая Кери за поредна година пее за единственото, което иска за празниците – за радост на едни и за нещастие на други, а Маколи Кълкин… опс, Кевин Маккалистър отново е сам вкъщи и залага капани на лошите. Декември…

Има моменти, в които никоя шоколадова торта не би могла да ме изкуши. По принцип не обичам да ям торта. Има моменти, в които никой шоколад не е способен да съблазни небцето ми. Всъщност изобщо не съм по сладкото. Има и моменти, в които е два през нощта и отчаяно се взирам в рафтовете на…

Едно от любимите ми места за разходка извън града е екопътеката край село Младежко. То се намира на малко повече от 50 км от Бургас (на 30 км от Малко Търново) и е част от Природен парк „Странджа“. Към Странджа изпитвам особена привързаност. Прекарала съм не едно и две лета в полите ѝ. Горите на…

Ние двамата с Франки не се познаваме много отдавна. Сдобих се с него преди около година. Франки е велосипед. Сив, лек, много удобен и най-вече мой. Всъщност е първият велосипед, който някога е принадлежал единствено на мен. Мдам.

Винаги мисля за есента със смесени чувства. Обичам в нея това, че ми напомня за домашния уют, че някак внимателно и ненатрапчиво забавя ритъма на деня ми. Дава ми възможност да се насладя на времето, прекарано вкъщи, да си приготвя чаша билков чай, да застана до прозореца, посипан със ситни капчици дъжд, и да наблюдавам…