Октомври е първият месец от тази година, за който с ръка на сърцето мога да кажа, че съм щастлива, че най-после приключва. В личен план за мен беше вихрушка от емоции и като се обърна назад, виждам колко безсънни нощи ми е коствал. И все пак имаше и хубави моменти. Сега навън е толкова красиво, есенната светлина, тънката златна мъгла по залез, пламналите в огнени краски листа… и всичко това на фона на тюркоазеното море и наситеносиньото небе. Прелест просто. И също, през октомври успях да си организирам задачите така, че всеки ден (с малки изключения) да ми остава време да чета или да слушам книга. Сутрин нехудожествена, а вечер художествена литература. Отрази ми се чудесно и определено ще се постарая да запазя този ритъм и да го превърна в навик. Ето и няколко препоръки:
1. “Mindset. Нагласата на ума и новата психология на успеха при възрастни и деца” от д-р Карол Дуек
Тази книга чакаше търпеливо в библиотеката ми да я разгърна точно от 14.03.2022. Все не намирах време за нея, но ето че е имало защо — прочетох я в идеалния за мен момент, когато имах нужда да си сверя часовника по отношение на подхода си към предизвикателствата в живота и да видя различна гледна точка към тях, както и нов тип стратегии за преодоляването им. Да кажа, че ми е била полезна, би било твърде малко.
Д-р Карол Дуек е американски психолог, учен в областта на социалната психология и психологията на развитието, университетски преподавател и експерт в областта на мотивацията. В “Mindset…” тя подлага на изследване два типа нагласа на ума — фиксирана и за растеж. Всеки от нас има определен светоглед, формиран най-вече въз основа на средата, в която сме израснали, под влиянието на родителите, учителите и приятелите ни, на значими събития и прочее фактори. И в една или друга степен в различните сфери на живота си ние разчитаме или на фиксираната нагласа на ума — дълбокото убеждение, че разполагаме с определени качества и умения, дадени ни по природа, които не можем да развием, или на нагласата на ума за растеж — вярата, че чрез системно полагане на усилия и трупането на опит сме способни да усъвършенстваме заложения у нас талант, интересите си, темперамента си. В книгата си д-р Дуек на достъпен език и привеждайки като пример множество истории от практиката си разяснява разликите между двете нагласи на ума, какво ги поражда, до какви последици води всяка от тях, като предлага и ефективни методи, с чиято помощ всеки би могъл да се пребори с чувството на застой, с негативния вътрешен диалог и онези свои убеждения, които по някакъв начин му пречат да изпитва удовлетворение от живота.
Несъмнено това е една от най-добрите книги в областта на личностното развитие, която съм чела досега, и занапред ще я ползвам като настолна винаги когато почувствам, че криввам от пътя и си казвам, че не мога да преодолея дадено житейско препятствие или да разреша някой проблем.
2. “Тялото. Наръчник за употреба” от Бил Брайсън в Storytel
(Книгата е озвучена от Георги Георгиев — Гого)
Много обичам да чета и изобщо да научавам интересни факти за човешкото тяло. За мен то е изтъкано от чудеса и е просто изумително. Ето например, знаехте ли, че дължината на кръвоносните ни съдове е достатъчна, за да се обиколи Земята 2,5 пъти, че във всяка от клетките ни се съхранява ДНК с дължина един метър или че мозъкът ни, благодарение на който сме способни да разсъждаваме и да възприемаме света около нас, се състои от 70 — 80% вода? Накратко — “Тялото…” изобилства от любопитна информация и хумор, лека и увлекателна е. Ако искате да научите повече за човешкото тяло и това как то функционира, но без да се затормозявате излишно със сложна терминология, значи тази книга без съмнение ще ви хареса.
3. “Времена” от Блага Димитрова
Много харесвам изказа на Блага Димитрова. Толкова заявено женствен, чувствен, прям. В началото на тази стихосбирка е поместено интервю с нея, от което ясно се усеща колко силна и уверена жена е била, колко фина и земна. Питат я например какво според нея е помъдряването — отказ от надежда или надежда въпреки всички откази, а тя отговаря: “Мисля, че детинската радост на столетницата Дора Габе пред почакалото още един ден слънце е най-голямото омъдряване, което може да се срещне на тази земя”.
Стихотворенията във “Времена” са подредени така, че да следват естествения ход на живота — от детството през трепетите на младостта чак до зрелостта и чувството за наближаващия края на земния път. Като жена никак не ми беше трудно да припозная себе си в някои от стиховете, но най-силно ми въздейства “Всичко”. Ето, чуйте го в това великолепно изпълнение на Теодора Духовникова:
4. Едно любимо стихотворение от Александър Блок
(Стихотворението е в превод на Петър Велчев и е поместено в стихосбирката “Нощната теменуга”)
***
За мен си горестно позната,
като че дълго с теб съм бил.
На гости, вкъщи, сред тълпата
ме следва твоят профил мил.
Ти крачиш в моите пътеки,
съзирам те във всеки кът.
Не твоите ли стъпки леки
след мене в нощите кънтят?
Не твойта сянка ли пред прага
се мярва, щом изляза вън,
и пак, полувъздушна, бяга —
като в сънуван, светъл сън?
И може би пак ти седеше
всред селско гробище, сама,
на нечий гроб безмълвно бдеше
със скромна кърпа от басма?
Пристъпих — ти бе с лик унесен,
поспрях — ти стана от пръстта
и към реката тръгна с песен…
След миг подеха песента
камбани — биха за вечерня…
И плахо чаках, плаках аз…
В мелодията им размерна
заглъхна милият ти глас…
И безответно бе полето,
ти бе отвъд, на оня бряг…
Но мисля си, с тъга в сърцето,
кога ли ще те срещна пак.1908
Навяващо тъга, деликатно, прочувствено, мелодично… И всеки път успява да ме развълнува и да напълни очите ми със сълзи, а е написано така простичко, без сложни епитети и забъркани метафори. Истинско майсторско перо, което докосва най-нежните струни на душата.
***
Е, както вече написах и по-рано, с радост изпращам октомври и се надявам на един по-щедър на приятни мигове и срещи ноември. Дано е добър за всички ни! До скоро!
Публикацията не е спонсорирана. Линковете не са афилиейт и са добавени за удобство.
