Любими: юни 2024

Date
юни, 29, 2024

Юни беше такава велика наслада за сетивата. Да, вярно, горещ беше, и малко непостоянен в настроенията си, но толкова разточително зелен и обаятелен. Имаше първи плаж и слънчеви бани, пикник край реката, хубава музика, дълги разходки… какво повече може да иска човек.

1. И замириса на липа…

Има една седмица през юни, когато сякаш всичко бива обгърнато от някакъв прозирен приказен воал. Само за няколко дни въздухът се напоява със сладък, сочен, хипнотизиращ аромат – аромата на цъфнала липа. О, каква наслада за сетивата ми е този момент от годината! И как винаги ми се иска да продължи малко по-дълго.

В една от тези вечери в началото на юни, когато липите съблазняваха с пищния си парфюм, се разходих сама из Морската градина. Наоколо се беше настанило такова спокойствие, небето бе обагрено в онзи красив син цвят, който обикновено се разлива по него на здрачаване, морето кротко облизваше брега с вълните си, притихнало след дългия горещ ден, лекият бриз носеше прохлада, в далечината проблясваха светлините на корабите… Да, наистина е приказна тази една седмица от юни, когато човек може единствено да е благодарен, че е жив, че го има тук и сега.

2. Морската градина в Бургас

Най-любимото ми място за разходки в града е Морската градина, което, ако някога сте я посещавали, едва ли ще ви учуди. Но сега, когато тези стари, ужасно високи дървета, когато тези бухнали храсти и поръсени с маргаритки поляни са се изпъстрили с цвят, Морската градина може да се опише само с една дума – великолепие. А за морето какво мога да кажа, то е пленително, ту наситеносиньо, ту тюркоазено. Понякога бушува и яростно разбива в брега разпенените си вълни, друг път смирено се ширва гладко чак до хоризонта. Обичам го това земно кътче на контрасти през цялата година, но да, през изминалия месец сякаш се влюбих в него наново и го заобичах дори повече.

3. Пикник край реката

В една гореща, гореща събота решихме да си направим пикник край река Велека. Приготвихме си набързо храна, прибори, всичко необходимо и потеглихме. Успяхме да си намерим идеално място, удобно и за хапване, и за влизане в реката. Водите на Велека бяха приятно студени и пълни с малки рибки, рачета, видяхме даже две малки водни змии. Наоколо имаше доста почиващи, дошли тук на палатка или на риболов. Човек не може да разчита, че ще намери уединение на такова място през лятото, защо всички, също като него, искат да се порадват на благата на природата през този сезон, но ето че и така си изкарахме страхотно. Хапнахме вкусно – когато се храниш в гората, всичко сякаш има друг вкус, по-хубав, разхладихме се, починахме си… Успях дори да почета малко от “Вино от глухарчета”, която бях взела със себе си. Със сигурност съвсем скоро пак ще отидем на пикник край Велека, чудесно е там.

P.S. Единственото нещо, което доста ме ядоса, беше количеството боклук, оставено от хората в гората. Събрахме каквото можахме, но нямаше как да изчистим всичко, просто нямаше къде да сложим толкова отпадъци. Умът ми не го побира… как някой ей така захвърля кофичката си от сладолед или биреното си кенче в храстите край реката, какво го кара да изстреля фаса си във водата? Пожелавам си свят, в който всеки чисти след себе си и не оставя боклук в гората, по плажа, в парка, по улиците… Дано се случи някога, дано!

4. Lovers Live на Sade

Този албум през юни го слушах почти нонстоп. За мен има сантиментално значение, но и без тази подробност гласът на Шаде Аду ми влияе на толкова много нива. Може да ме разтопи с кадифената си нежност, да ме разплаче с дълбочината си, да ме окуражи със силата си. Текстовете на песните също страшно ми харесват, толкова прочувствени, някои сякаш изстрадани дума по дума, други деликатни като ласката на любим човек. А Jezebel е една от любимите ми.

5. “Хубава жена” с Джулия Робъртс и Ричард Гиър

По една от телевизиите в началото на месеца пуснаха “Хубава жена”. Бях забравила колко много харесвам този филм. Джулия Робъртс е толкова красива, с тази непокорна къдрава коса, с пленителната си усмивка, просто наистина хубава жена. Признавам си, че Ричард Гиър пък беше моят celebrity crush преди години. Има такава силна химия между двамата на екран и мисля, че това донякъде прави филма толкова добър. Също и цветовете, костюмите, този вайб от 90-те, който толкова ми липсва… Запитах се дали в днешно време може да бъде заснет филм с подобен сюжет, без да той да предизвика скандал и да бъде cancel-нат. Не знам какъв е отговорът, честно казано, но мен тази история за двама души, които се влюбват и намират своеобразно спасение един в друг, не ме обижда, не ме смущава, не ме кара да се чувствам като слаба зависима жена. Просто ѝ се наслаждавам, както човек се наслаждава на нещо хубаво.

Източник на снимките: IMDb

6. “Да спасиш огъня” на Итамар Виейра Жуниор

През юни приключих с редакторската работа по “Да спасиш огъня”, бразилски роман, който предстои да бъде издаден през следващия месец от Издателство Lemur Books. Автор на книгата е Итамар Виейра Жуниор, който е познат у нас с романа “Торто арадо”, отново под моя редакция. Какво и да кажа за “Да спасиш огъня”, струва ми се, все ще е малко. Историята на семейство Силва, на Лузия, Марийня, Зазау, на Мойзес, на хората от тяхната общност ме разтърси из основи, разби сърцето ми многократно и постоянно пълнеше очите ми със сълзи, ту от умиление, ту от гняв и чувство на безсилие. Има романи, които, когато прочетеш последния им ред, остават дълго с теб, човъркат те, карат те да си задаваш въпроси. И този е именно такъв, провокативен, на моменти дори възмутителен, екзотичен, разкриващ цял един нов свят, за който по нашите географски ширини като че ли не се знае много. Защото какво изобщо знаем ние за историята на Бразилия, за историята на нейните хора? Аз осъзнах, че не знам почти нищо.

Тук на помощ идва Рада Ганкова, преводачката на “Да спасиш огъня” (и на “Торто Арадо” също), която пише за Бразилия (и не само за нея) в своя блог Rada.blog. Ето една нейна статия например, която ни отвежда на местата, където се развива действието в първия роман на Итамар Виейра Жуниор: Из земите на “Торто арадо”.

В сайта на Lemur Books като очаквана дата за издаване на “Да спасиш огъня” е посочено 15 юли 2024. Аз вече нямам търпение да държа книгата в ръцете си, особено с тази толкова красива корица.

Източник на снимката: Издателство Lemur Books

Лятото официално настъпи и не ни остава нищо друго, освен да му се радваме. Така че, нека е слънчево, нека има бриз, нека ни е лежерно. И без друго е тук само за малко.

Мария

1 Comment

  1. Отговор

    Радосвета

    04/07/2024

Leave a comment

Related Posts