Април изтече като пясък между пръстите ми и въобще не усетих кога наближиха последните дни от месеца. Но пък беше толкова красив, разлистен в зелено, лилаво, а сега с цъфналата рапица и в жълто. Пищен просто, и благоуханен.
Само след няколко дни е Великден, което означава, че идва краят на Великия пост. Доста нови постни рецепти опитах напоследък и ми се иска да споделя поне някаква част от тях, дано съумея да го направя. Кулинарията ми е хоби и начин за разпускане, може би защото не ми се налага да готвя по задължение всеки ден. И когато се замислих кои са любите ми неща за април, осъзнах, че много от тях са свързани с храна.
1. Soul Kitchen на улица “Кокиче” 13 в София
Това беше едно от местата, които предварително си бях набелязала да посетим по време на краткия ни престой в столицата през този месец. Харесвам много концепцията на ресторанта – храна за душата, свежа, чиста, която радва както небцето, така и окото. В менюто не присъстват продукти от животински произход, тоест кухнята е изцяло постна. Но това далеч не означава скучна. Със съпруга ми решихме да хапнем там за обяд, имахме щастието да улучим топъл, слънчев ден и се настанихме в разкошната градина, под сянката на дърветата в двора. Опитахме доста от ястията, като част от тях взехме за вкъщи за вечеря. Засега любими са ми крем супата от сладка царевица с кокосово мляко (от дневното им меню, което публикуват всеки ден в стори в Instagram) и прословутият им таратор, за който разбрах, че се приготвя със заквасено мляко от кашу, което в ресторанта си правят сами. Тараторът определено заслужава славата си, беше невероятно вкусен! Мммм… Всъщност, струва ми се, че каквото и да напиша за това място, все ще е малко. Спокойно, уютно, подредено с вкус, с прекрасно обслужване. Чудесно си изкарахме и се вдъхнових за ястия, които искам да приготвя и у дома.
2. Сладкарница “Мараскини” в “Младост 2” в София
Да минем за по кафе през “Мараскини”, докато сме в София, ми препоръча сестра ми. Тя знае, че аз много обичам сурови десерти, а и беше останала силно впечатлена от интериора на сладкарницата. И изобщо не бях разочарована. Всички сладкиши са приготвени на място, много от тях са постни (или с други думи веган), а също и без глутен. Приготвят си сами и лимонадата. Освен че не можах да се стърпя и си поръчах няколко десерта (всичките бяха супер вкусни!), ми приготвиха и страхотно капучино с алтернативно мляко (бадемово, ако не се лъжа). Интериорът обаче е не по-малко впечатляващ. Колкото повече се вглеждаш в детайлите, толкова повече неща забелязваш. Личи си с какво желание и старание е направено и се прави всичко тук.
Отдавна исках да посетя Аквариума във Варна, но все не ми оставяше време да го направя, когато съм в града. И ето, този месец най-после ми се отдаде възможност. Таксата за вход е символична, а живата експозицията е наистина богата – всевъзможни риби, раци, миди и дори кайман, който в първия момент помислих за изкуствен. Беше ми много интересно, ахках и възклицавах пред всеки аквариум заедно с тичащите насам-натам деца, дошли с родителите си да разгледат рибите. В две от залите също така е разположена и експозиция от препарирани морски обитатели. Сградата, приютила Аквариума, пък се отличава с впечатляващи архитектурни детайли, а точно пред входа ѝ може да се разгледа релефна карта на Черно море.
4. Регионален исторически музей София
Много пъти съм се любувала на красивата сграда, в която се помещава музеят, но така и никога не бях влизала да го разгледам. Голям пропуск от моя страна. Признавам си, че не всички зали ми бяха еднакво интересни. Тези, в които имаше изложени експонати, разказващи историята на София след Освобождението, ме впечатлиха особено много. И най-вече Златната каляска на цар Фердинанд I, която той получава от своята майка като сватбен подарък, както и ретро автомобилът “Мерцедес” (отново притежание на цар Фердинанд I) и мотрисата, в която може да седнеш и да изгледаш кратък филм за транспорта в столицата от онова време. В някои от залите без затруднение човек може да се потопи в бохемския дух на Стара София благодарение на изложените изящни тоалети, великолепни шапки, стилни мебели със забележителни детайли по тях… Музеят предлага възможност и за виртуална разходка – sofiahistorymuseum.bg.
В Любими: март 2024 вече споделих за млякото от кашу на D’free. Сега опитах и крема за мазане с трюфел и съм доста впечатлена – лек вкус, немазен, приятно солен и плътен. Знам, че ароматът и вкусът на трюфела не допадат на всеки, но на мен ми харесват много. Намазвам на препечена филийка и комбинирам с резен домат, репички или краставица, или пък го добавям към сандвич с песто и спанак, запечен в сандвич пресата… Вкусотия!
6. Новите ми чаши от vivi.finds
Освен да кажа, че страшно си ги харесвам и че в тях предимно наливам студена разпенена бира, май нямам какво друго да добавя. Вижте ги просто, крещят лято, море, цаца на плажа, разхлаждащ солен бриз и цял ден по бански с крака, заровени в топлия пясък. Чудни са.
Хубаво беше през април, хайде и през май да е така, даже нека е още по-така, ако може.
Публикацията не е спонсорирана. Продуктите, споменати в нея, съм закупила с лични средства и споделям личното си мнение за тях. Линковете не са афилиейт и са добавени за удобство.
