Любими: март 2024

Date
мар., 29, 2024

Март ’24 беше щедър на преживявания и емоции, на срещи с приятели, но най-хубавото лично за мен беше настъпването на пролетта. Сякаш си отдъхнах, че на зимата ѝ се видя краят и в небето вече кръжат щъркели, дърветата се разлистват и слънчевите дни са все повече. Прииска ми се да си запазя едно малко “островче” от неща и места, които са ме накарали да се чувствам добре през изминалите седмици, и така се появи Любими. Ето ги и тях:

1. Цъфналите сливи

Прелестни са! Вълшебно бели, с разпукани опияняващо ухаещи цветове. Какво да ви кажа, просто не мога да им се наситя. Ето, порадвайте им се и вие.

2. Постановката “Тютюн” на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ 

Исках да гледам “Тютюн” още миналата година, но така и не успях да отида. Много харесвам романа на Димитър Димов и честно казано, малко се притеснявах дали постановката няма да ме разочарова и да ми остави лош привкус. Знаете, това се случва понякога. Но с ръка на сърцето мога да призная, че отдавна не бях се наслаждавала толкова на представление. Декорите, костюмите, превъплъщенията… всичко беше страхотно! Актьорският състав е наистина впечатляващ, а Диана Димитрова (в ролята на Ирина) е спираща дъха. В началото на спектакъла прилича на нежно малко птиче, после е наранена до смърт чувствена жена, и на цялата тази трансформация аз успях да повярвам. С удоволствие бих гледала “Тютюн” отново.

3. “Чучулигата” от Решат Нури

Книгата отдавна стои качена на киндъла ми и все не посягах към нея. Е, в крайна сметка го направих и съм повече от впечатлена. Чете се леко и бързо, макар да е обемна. Решат Нури пише толкова увлекателно, без претенциозност, без усложнен изказ, разказът сякаш просто се лее дума след дума. Главната героиня, Фериде ханъм, е повече от пленителна, тя преминава през перипетиите на живота с такава вътрешна сила, с такова упование в самата себе си, каквото ми се ще да притежавам и аз. На фона на нейните преживявания е описана Турция, както и порядките и мисленето на хората по тези земи в началото на 20. век. А ако никога не сте се докосвали до турска литература, то “Чучулигата” ми се струва чудесен избор.

4. “Монк” в Netflix

След Friends и Malcolm in the Middle това е може би третият сериал, който обичах да гледам преди години, когато, за да не изтървеш някой епизод, трябваше да следиш часовника и да седнеш навреме пред телевизора. Беше наистина приятна изненада, че снимката на Ейдриън Монк се появи на екрана ми, когато влязох в Netflix, без да знам какво точно искам да си пусна. Забавен, интригуващ, поддържащ напрежението, без кървища, крясъци, пошлост… идеален за разпускане след дълъг ден.

5. Spaghetti Kitchen на площад “Света Неделя” в София

С моя прекрасен съпруг прекарахме един разточително дълъг неделен обяд в Spaghetti Kitchen. Опитахме яйцата по бенедиктински, ризото с италианска наденица Салсиче и баския чийзкейк с карамелен сос… и всичко беше тооолкова вкусно! Сервитьорът ни беше супер любезен и запознат добре с менюто. Обстановката беше прекрасна, музиката тиха и приятна, а през прозореца до нашата маса се разливаха щедро слънчеви лъчи. Толкова ни беше хубаво, че не направих и една снимка, дори на някоя празна чиния.

6. D’free Дуо

D’free Дуо е ферментирал деликатес от кашу и кокосово мляко с веган закваска. Видях бурканчето в хладилната витрина на местния биомагазин и веднага го взех. Страшно много ми хареса, обичам да го комбинирам с чиа пудинг и плодове. Текстурата му е лека и вкусът на кокос не е твърде натрапчив, а съвсем лек по мое мнение. Не мога, разбира се, да го сравнявам с краве кисело мляко, но това не е и целта. И освен че е вкусен сам по себе си, мисля, че ще се впише идеално в различни рецепти за сурови десерти. Определено ще посягам към него и в бъдеще.

7. Шоколад Benjamissimo White Salted Caramel Almond

Хрумва ми само една дума, с която мога да опиша този шоколад, и тя е наслада. Карамеленото парченце просто се разтапя по езика, а после идва и вкусът на финото кристалче хималайска сол… Сега се сещам и за още една дума – поезия. И това го казва един чистокръвен любител на тъмния шоколад. Взех го от dm, но видях други шоколади на марката и на рафта в биомагазина, както и на доста места онлайн, така че няма да е трудно да го намерите, ако решите да го опитате.

8. Хората, които ми подариха времето си

Оставям този абзац накрая, но всъщност за мен той е на първо място. През март прекарах толкова много хубави моменти с добри (може би повече им отива да кажа благи) хора, които споделиха с мен, които ми се довериха, които ме изслушаха, които дойдоха с мен на театър, които изпиха с мен чаша розе в ранния следобед на един празничен понеделник, които ми се обадиха, за да чуят как съм, които се возиха с мен с часове в тясна кола, за да не ме оставят сама в труден момент, които ме обичаха, разбираха, подкрепяха, които ме допуснаха в деня си. Благодаря ви, благи хора! Пожелавам си ви и през април.

Публикацията не е спонсорирана. Продуктите, споменати в нея, съм закупила с лични средства и споделям личното си мнение за тях. Линковете не са афилиейт и са добавени за удобство.

Мария

Leave a comment

Related Posts