Има моменти, в които никоя шоколадова торта не би могла да ме изкуши. По принцип не обичам да ям торта. Има моменти, в които никой шоколад не е способен да съблазни небцето ми. Всъщност изобщо не съм по сладкото. Има и моменти, в които е два през нощта и отчаяно се взирам в рафтовете на хладилника, тихо отварям вратичките на кухненските шкафове и се опитвам да открия лакомство. Да, точно лакомство. Не десертче, не шоколадово барче, а лакомство. ЛА-КОМ-СТВО, неистово повтаря незаспиващият ми мозък и очаква да задоволя това негово желание ВЕД-НА-ГА. Сладките неща, които влизат в това понятие, са всички познати ми веган десерти: сурови торти (ох, сурова морковена торта с крем от кашу!), сурови барчета с фурми и ядки, резенчета банан, обвити в шоколад, и така нататък, и така нататък… Ето защо, когато преди време в необятните дълбини на Pinterest попаднах на снимка на смокини с шоколадова коричка и кристали морска сол, веднага разбрах, че това ще се превърне в любимо лакомство за мен. Така и стана.
Знаех точно с кой шоколад искам да покрия моите смокини – любимия ми Original Dark 70% на Casa Kakau. Богат аромат, наситен какаов послевкус, маслен, нито твърде сладък, нито твърде горчив. Идеално балансиран вкус. Избрах една идея по-твърди смокини, за да може шоколадът да „залепне“ по-добре и реших да използвам солта, с която разполагах в момента – фино смляна, розова, хималайска.
Нарязах десетина смокини на филийки. Разтопих шоколада на водна баня и потопих резенчетата до половината в него. Подредих ги върху хартия за печене и след около пет-шест минути, когато шоколадовата коричка започна да се стяга, ги поръсих със съвсем малко сол, колкото да подчертае отделните вкусове. Оставих ги в хладилника за час-два и си осигурих среднощно лакомство за спешни случаи.
Оригиналната рецепта, както и подробни бележки към нея, може да видите в Crowded Kitchen, един от любимите ми кулинарни блогове.
Публикацията не е спонсорирана. Продуктите, споменати в нея, съм закупила с лични средства и споделям личното си мнение за тях.
