Ох, ще ми се в тези първи редове да напиша нещо много хубаво и вдъхновяващо за изминалия ноември, но истината е, че всеки ден, когато се измушвам от топлите завивки и отварям широко прозореца, за да влезе в стаята свеж утринен въздух, се опитвам да потисна мисълта колко много не харесвам студеното време и как…
Октомври е първият месец от тази година, за който с ръка на сърцето мога да кажа, че съм щастлива, че най-после приключва. В личен план за мен беше вихрушка от емоции и като се обърна назад, виждам колко безсънни нощи ми е коствал. И все пак имаше и хубави моменти. Сега навън е толкова красиво,…
Дълго се чудех дали да публикувам тази статия. Струва ми се, че заглавието никак не ѝ подхожда, всъщност сигурна съм, че не ѝ подхожда. Пиша и трия редове, а в ума ми се върти само една мисъл – в живота има и сладко, и горчиво, това е, и да не ми харесва горчивата хапка, тя…
През август обикновено, още от самото начало на месеца, започвам да изпитвам лека тъга, не мога да обясня напълно причината, обаче е така открай време. Но не и тази година. Тази година август беше препълнен с емоции и приятни преживявания, забързан по един доста удовлетворяващ начин и щедър на споделеност. Успях да се видя с…
Hot summer nights, mid-JulyWhen you and I were forever wild… Добре, но когато измина този юли? Защо така бързо се изнизаха дните му? Онзи ден осъзнах, че преполовихме лятото, а аз живея с илюзорното чувството, че сме в началото му. Ами не е много приятна тази изненада. И това май са все едни и същи…
Юни беше такава велика наслада за сетивата. Да, вярно, горещ беше, и малко непостоянен в настроенията си, но толкова разточително зелен и обаятелен. Имаше първи плаж и слънчеви бани, пикник край реката, хубава музика, дълги разходки… какво повече може да иска човек. 1. И замириса на липа… Има една седмица през юни, когато сякаш всичко…
Ех, колко красив беше май, колко щедър и пищен. Разцъфтели цветя, птича песен, топло време. На човек душичката му се отпуска и като че ли се наслаждава на живота с една идея повече. Изминалия месец за мен със сигурност беше далеч по-спокоен и не толкова натоварен в личен план, колкото предходните два. Най-после имах възможност…
Април изтече като пясък между пръстите ми и въобще не усетих кога наближиха последните дни от месеца. Но пък беше толкова красив, разлистен в зелено, лилаво, а сега с цъфналата рапица и в жълто. Пищен просто, и благоуханен. Само след няколко дни е Великден, което означава, че идва краят на Великия пост. Доста нови постни…
Март ’24 беше щедър на преживявания и емоции, на срещи с приятели, но най-хубавото лично за мен беше настъпването на пролетта. Сякаш си отдъхнах, че на зимата ѝ се видя краят и в небето вече кръжат щъркели, дърветата се разлистват и слънчевите дни са все повече. Прииска ми се да си запазя едно малко “островче”…