Животът на 34

В двайсетте си години, абсолютно наивно и по детски, мислих, че на трийсет плюс вече ще бъда личност, изградена и ориентирана в този лул, луд свят, в който живеем. Сега, когато вече съм почти в средата на трийсетте, изобщо не се чувствам нито изградена, нито ориентирана. Родих на 22, когато всички около мен търсиха своето…

Днес, когато дъждът целуваше клоните

Винаги мисля за есента със смесени чувства. Обичам в нея това, че ми напомня за домашния уют, че някак внимателно и ненатрапчиво забавя ритъма на деня ми. Дава ми възможност да се насладя на времето, прекарано вкъщи, да си приготвя чаша билков чай, да застана до прозореца, посипан със ситни капчици дъжд, и да наблюдавам…

Между два сезона

Животът между два сезона е чудно нещо. Например тази сутрин беше същинска есен, от онази, дето застила небето в плътни сиви облаци и сърдито подухва студен вятър. По улиците бавно съхнеха локви, а хората, бързащи да стигнат до работните си места, си бяха закопчали якетата догоре, пристъпваха от крак на крак на спирката и мислено…

Обичам

Обичам да ставам много рано сутрин, когато у дома все още нищо не е прогонило тишината, през прозореца влиза хладен свеж въздух и всичко е някак утихнало и спокойно пред вихрушката на предстоящия ден. Обичам да пия кафето си бавно, на големи горещи глътки, да чета хубава книга или статия в любимо списание/блог и да…

В края на лятото

Пиша тези редове в последната седмица от август. Точно тогава, когато осезаемо лятото си отива. Щъркелите се събират на големи ята, морето е по-неспокойно, отколкото е било през предходните месеци, слънцето вече не напича жарко, вечерите стават по-хладни, а дните по-къси.