Любими: август 2024

През август обикновено, още от самото начало на месеца, започвам да изпитвам лека тъга, не мога да обясня напълно причината, обаче е така открай време. Но не и тази година. Тази година август беше препълнен с емоции и приятни преживявания, забързан по един доста удовлетворяващ начин и щедър на споделеност. Успях да се видя с почти всичките си приятелки, което с натоварените ни графици и семейни задължения си е цяло чудо. Попътувах, разхождах се мноооого (изглежа съм изминала близо 200 км пеша), и както се оказа, междувременно съм си хапвала повече от добре.

1. Най-вкусният рожден ден

Тази година рожденият ми ден буквално беше три дни яли, пили и се веселили. Ама без шумни партита, а спокойно и семпло само двамата с половинката ми. Добре си починахме, честно казано, и най-после успяхме да си обърнем малко повече внимание един на друг. Аз реших, че имам нужда от малко градски туризъм, и макар столицата през лятото да не е предпочитана дестинация, точно там ми се ходеше. “Баш в София ли?!”, недоумяваше един познат. Еми да, баш в София. Закусвахме заедно на голямата слънчева тераса с гледка към Витоша в airbnb-то ни, разхождахме се, разглеждахме музеи, спирахме да погледаме старите къщи в уличките из централната част на града и ядохме разни вкусотии. Най-вече това правихме, за да съм напълно честна.

Торта в Zoya на площад “Гарибалди”. Тук купихме доста неща, защото е много, ама наистина много трудно да се спреш само на един десерт. И всичко беше супер вкусно. Освен тортите от снимката по-долу, взехме също шоколадова лазаня с банан, торта йогурт с боровинки и още един десерт с лешници, на който забравих името, но беше страхотен.

Сладко и солено от Raw & More. Тук всъщност попаднахме, без да искаме. Бяхме отишли за джелато на съседната локация и реших да вляза, защото всичко на витрината на Raw & More изглеждаше повече от апетитно. Взех последното напълно постно бурито (или с други думи веган), няколко бонбона бадемов трюфел и парче бананов хляб. Признавам си, че изобщо не очаквах буритото да ме впечатли толкова, беше страшно вкусно, сочно, със свежи зеленчуци и супер засищащо. Банановият хляб и бонбоните бяха просто фантазия. След тези думи, едва ли ще изненадам някого, като кажа, че на следващия ден се върнахме пак. А персоналът тук е толкова готин, толкова приветлив, отзивчив… Raw & More определено е кулинарна дестинация, която ще посещаваме всеки път, когато сме в града.

Обяд в “Слънце Луна” на Малките 5 кьошета. Бях толкова гладна, а в “Слънце Луна” бяха приготвили чудно къри със зелен боб за обяд. Думи нямам да го опиша, може би най-вкусното, което съм яла извън къщи. Крекерите с микс от семена също много ни харесаха, както и соленото безглутеново хлебче с тиквени семки. И тук персоналът беше ужасно любезен и въпреки че в заведението явно беше час пик и се редеше опашка, ни обслужиха спокойно и с усмивка. Да си призная, нямам търпение да се върнем, за да опитам още някоя вкусотия.

2. Балчик в края на лятото

Не знам дали само моето усещане е такова, но има нещо много романтично в това градче. Толкова ми харесват цветовете тук по залез, пастелните багри, отразени от белия камък, и как морето и небето бавно се сливат с падането на нощта. Не е пренаселено, или поне никога не е било, докато сме били тук, даже напротив. Курортен град е, но вечер не се носят балкански ритми от заведенията, алеята край морето не е претъпкана от народ и никъде никой не се бута напористо в теб. Тихо и спокойно е, наистина като за почивка. Докато се разхождахме по здрачаване забелязах доста двойки, който седяха прегърнати по кейовете и се наслаждаваха на компанията си, други влизаха да поплуват във водата. Такива неща страшно ме зареждат, обичам да виждам всякакви прояви на любов и близост и имам чувството, че Балчик по някакъв свой начин предразполага хората да проявяват подобна интимност един към друг, и това ме кара да го харесвам дори повече.

Плаж Болата в резерват Калиакра. Тук, признавам си без угризения, просто се размазахме от удоволствие. Плажът е ужасно красив, със златист мек пясък, прозрачна зелена вода и обграден от всички страни от оранжево-червени високи скали. В неделя имаше доста хора и беше страшно забавно с всички деца, които скачаха от по-ниските скали и се смееха високо. Плувах, гмурках се, пекох се на топлото слънце, четох, хапнах си сандвича, който си бях приготвила предварително – колко по-вкусно е само всичко на плажа! Момчетата ми влизаха на дълбокото, където аз изобщо не припарвам засега, а аз си лежах на хавлията и се наслаждавах на слънчевите лъчи. Хората край мен си говореха за всякакви ежедневни неща, шегуваха се, смееха се… Изобщо един семпъл и същевременно пищен момент от живота през август.

Късен обяд във Ферма и ресторант за охлюви “Еко-Телус”. Видяхме рекламната табела за ресторанта, когато минавахме през село Българево по пътя към плаж Болата, и решихме на връщане да седнем там за късен обяд. Аз много обичам охлюви и си ги приготвям вкъщи с ориз и зеленчуци, но досега не си бях поръчвала навън. Имам някакъв страх, че няма да са пресни или няма да са сготвени добре. Но на това място подобно притеснение е напълно излишно. Поръчахме си няколко ястия и с ръка на сърцето мога да кажа, че храната беше изключителна! Пастетът от охлюви беше с много масло, толкова лек и въздушен, а прясно изпечената чеснова багета чудесно му подхождаше. Мисля обаче, че звездата на масата несъмнено беше рататуят… страшно, страшно вкусен! Десертите също бяха впечатляващи. Една френска селска торта изчезна безследно, преди да успея да я снимам, а сладоледът от снимката по-долу е домашен, със сладко от зелени смокини и крокан.

Ресторантът не разполага със закрита част и работи само през топлите месеци. За тези, които не са готови да опитат охлюви или не ги обичат, в менюто има предвидено пилешко с различни гарнитури. Нещо, което е добре да се има предвид, е, че няма възможност за плащане с карта.

Разни вкусотии в Кафе-сладкарница “Диана”. След като доста безразсъдно в най-голяма жега в ранния следобед на един делничен ден изкачихме няколко баира и слязохме по няколко надолнища, за да стигнем до Историческия и до Етнографския музей (препоръчвам и двата, за мен бяха много интересни), които се намират един срещу друг в центъра на града, имахме спешна нужда да презаредим батериите някъде. И така попаднахме в кафе “Диана”. Това местенце се спотайва в един чуден двор с високи, високи дървета, входът за който за малко да пропуснем между другите сгради. Веднага си пролича, че е обгрижвано с много желание и любов. Менюто приятно ни изненада – чиа пудинг с кокосово кисело мляко и плодове, бейгъл с фъстъчено масло и банан, както и с крема сирене и сьомга, начос, различни видове мелби (отдавна не бях виждала в меню, а как само ги обичах като дете!), bubble шейкове, чайове и кафени напитки, супер интересни коктейли и моктейли… Впечатли ме също, че предлагаха различни алтернативни млека и не ме погледнаха неразбиращо, когато споменах думата “глутен”, а повярвайте ми, това се случва твърде рядко. Накараха ни да се чувстваме желани гости и това много ни хареса. С две думи – спечелиха ни от раз.

P.S. За Балчик съм писала и друг път в блога, публикацията може да видите тук: Малко бягство до Северното Черноморие: Балчик, нос Калиакра и Тюленово.

3. Wholehearted Cafè във Варна

Преди време ми попадна пост в Instagram с ревю на това заведение и си бях наумила да мина оттук следващия път, когато съм във Варна. Поръчахме си сандвичи и докато хапвахме, се чуваше единствено потракване на вилици и ножове и “Опитай това… мммм, супер е!”. За пръв път от години имам възможност да си поръчам сандвич навън, защото тук предлагат опция с безглутенов хляб, и то какъв! С хрупкава коричка и мека среда, невероятно вкусен. Взехме си и по нещо сладко – шоколадово брауни и бонбони с кокосов пълнеж. От браунито успях да снимам само трохите, но чух, че било чудесно. За бонбоните от личен опит потвърждавам, че също бяха вкусни.

4. AFREDDO Gelateria в Бургас (бул. “Алеко Богориди” 11)

Ако някой може да сметне колко точно джелато съм изяла това лято, може би ще се притесня от крайния резултат. Обаче просто не мога да му устоя, it’s my guilty pleasure. Всеки път когато мина покрай павилиона на AFREDDO Gelateria, си вземам една кофичка. Харесвам много и сорбетата им, любимо ми е това от касис, а в комбинация с някой от шоколадовите вкусове е… мммм!

Сега, когато поглеждам назад към изминалия месец, чувствам такава всеобхватна пълнота и благодарност. И много спокойствие. Ще ми се да съумея да съхраня това усещане възможно най-дълго. Може би няма да е чак толкова трудно, нали с настъпването на септември всичко мъничко утихва, забавя се, влиза в обичайния си ритъм – глъчката, градският шум, желанието да си навън до късно, постоянно да ти се случва нещо интересно. Така че, готови или не, лятото е към края си, но можем да си откраднем още мъничко слънце, лежерни разходки на свечеряване, вечеря някъде навън, последни дни на плажа… Колкото повече, толкова повече, нали така?

Публикацията не е спонсорирана. Продуктите, споменати в нея, съм закупила с лични средства и споделям личното си мнение за тях. Линковете не са афилиейт и са добавени за удобство.