Любими: май 2024

Date
май, 29, 2024

Ех, колко красив беше май, колко щедър и пищен. Разцъфтели цветя, птича песен, топло време. На човек душичката му се отпуска и като че ли се наслаждава на живота с една идея повече.

Изминалия месец за мен със сигурност беше далеч по-спокоен и не толкова натоварен в личен план, колкото предходните два. Най-после имах възможност да се върна към някаква обичайна рутина в ежедневието си и да обърна внимание на навиците си, които малко бях оставила да излязат от релси, честно казано. Определено така се чувствам по-добре, със структура и организация, доколкото е възможно. А и не е ли животът генерално по-лек, когато подредим деня си и задълженията си?

1. Пилатес с Lottie Murphy

Едно от най-хубавите неща, които направих за себе си през този месец, е, че се върнах към редовната физическа активност. От опит знам, че ако даден спорт или тип упражнения не ми допадат, то постоянно ще си намирам извинение да отложа тренировката за по-късно през деня, докато не стане вечер и не се откажа да я направя. Е, с пилатеса нямам този проблем. Страшно ми харесва! Натоварва ме достатъчно, изиска голяма доза концентрация (което ми помага да разтоваря и мисълта си, която вечно препуска по списъка със задачи за деня, седмицата, месеца…) и ме кара да се чувствам спокойна и някак по-осъзната за тялото си. На пръв поглед упражненията изглеждат лесни за изпълнение, но това е само привидно, повечето всъщност никак не са. И тъй като все още съм в графа начинаещи и практикувам пилатес у дома, за мен е важно инструкторът да обяснява добре движенията. Така попаднах на Лоти Мърфи и видеата ѝ в YouTube. Лоти има ужасно успокояващ глас, показва и обяснява всичко, често предлага по-лесен вариант на някои упражнения. Повечето тренировки в канала ѝ не са по-дълги от двайсетина минути, което пък чудесно се вписва в ежедневието ми. А тази тренировка е една от любимите ми за дните, в които графикът ми е пълен, но искам да се раздвижа:

2. Irish History: A Captivating Guide to the History of Ireland в Audible

Не мога да кажа, че в училище часовете по историята са ми били любими или дори интересни. Но с възрастта започнах да изпитвам все по-силно желание да науча кое, как и защо се е случило. Докато чета (или слушам) за миналото, научавам толкова много за настоящето и донякъде успявам да си отговоря на въпроса защо ние хората сме такива, каквито сме, и какво ни подтиква да предприемаме определени действия – както поотделно, така и като общности. И така този месец, докато разглеждах заглавията в библиотеката си в Audible, реших да изслушам Irish History:… от Captivating History. Признавам си, че не знаех много за Ирландия и дори не съм подозирала колко наситена с драматични събития е историята ѝ. Това, което най-много ми хареса в Irish History:…, е, че информацията, която никак не е малко, е поднесена по достъпен и интересен начин, не като тегав урок от учебник, а като пленяващ разказ. Нараторът също така има страшно приятен глас и дикция и мога да го слушам продължително време, без това да ме натоварва. Та, да, препоръчвам книгата с две ръце, ако харесвате такъв тип литература.

3. Breaking The Silence: The Reality of My Marriage and Motherhood Journey с Valeria Lipovetsky

В този епизод от подкаста си Валерия засяга доста теми, над които напоследък разсъждавам често, а също и обсъждам с приятелки. Например идеята, че ние жените можем да бъдем всичко за всеки, да носим по сто дини под една мишница и във всяка сфера от живота си да постигаме високи резултати, и то не непременно защото някой изисква това от нас; синдрома на самозванеца, подсилван от социалните мрежи, който на мен също ми е трудно да преодолявам; хармонията в отношенията между мъжа и жената у дома, все по-сложна за постигане заради съвременния начин на живот; вината, която всяка майка изпитва по отношение на времето, което отделя на децата си, доколко то е достатъчно, доколко тя самата е достатъчна… Изобщо, в думите на Валерия открих някакво успокоение, че не само мен ме занимават подобни мисли и чувства, не само мен ме терзаят подобни страхове.

4. Restaurant Del Muro в Созопол

Созопол ми е на сърце и много, много обичам да ходим там на разходка. Прекрасен град, които ми носи само хубави спомени. По отношение на храната по заведенията обаче ми е трудно да се изкажа положително. Менютата, както почти навсякъде по родното Черноморие, са доста еднакви, а качеството на храната е под всякаква критика. Не че очаквам някакво невероятно гурме, но все пак. В Del Muro е различно, там те карат да се чувстваш като желан гост, а не като поредния турист. Винаги чисти и спретнати маси и възглавнички по пейките, страхотно обслужване – с усмивка, с добро настроение, и разбира се, най-важното – страшно вкусна храна. Като се прибави и фактът, че морето се простира пред очите ти чак до хоризонта, и разхлаждащият бриз, който от тази страна на града подухва почти постоянно, няма какво повече да иска човек. Само свободно време и приятна компания.

5. Домашно сладко от ягоди (без добавена захар)

Ммм… това сладко стана просто велико! А как само ухаеше вкъщи, докато се вареше… В приготвянето му няма нищо сложно – ягодите се нарязват на по-едри парченца, към тях се добавя сироп от фурми (или кленов сироп) и се варят в подходяща тенджера на бавен огън за около час, като от време на време сладкото се разбърква, за да не загори. Когато е готово, се насипва в бурканчета, те се затварят добре, кипва се вода и се заваряват за пет минути, после се оставят с капачките надолу за трийсетина минути. Еt voilа̀!

Хайде, време е да дадем хубав старт на юни. Очакват ни бански, плаж, разходки до късно, песен на щурци… и много, много слънце.

Мария

Leave a comment

Related Posts