Малко бягство до Северното Черноморие: Балчик, нос Калиакра и Тюленово

Date
авг., 08, 2020

В края на юли тази година осъществихме едно малко бягство до Северното ни Черноморие. Не бяхме планирали предварително пътуването и затова в последния момент (по-малко от ден преди тръгването) запазихме място за спане, събрахме си набързо багажа и тръгнахме. Отправна точка ни беше Балчик – една от онези морски дестинации, които те карат да се влюбиш в тях и да мечтаеш да се връщаш там отново и отново.

Разхождахме се по залез по крайбрежната алея, а от заведенията наоколо звучеше ритмична джаз музика. Сградите, бели в тон с варовиковите скали, върху които е разположен градът, никак не бяха в тежест на пейзажа. Даже напротив – струваше ни се, че отразяват последната светлина на деня и придават на обстановката своеобразна екзотичност.

От хазяина си научихме, че тази година туристите не са никак много. Предполагам, това е причината Белият град, както още наричат Балчик, да ни се стори толкова романтично спокоен.

Романтичен е сякаш и духа на самия град. В архитектурата му без противоречиви контрасти съжителстват стари и нови сгради. Вътрешните му улици често водят до каменни стълбища, обрасли с красиви храсти и цветя. Къщите тук са разположени терасовидно, а гледката, която се разкрива от по-високите места, е спираща дъха!

Балчик не мога да сравня с никое друго място по нашето Черноморие. Той е просто една разкошна бяла приказка, целуната от соленото море.

Времето, с което разполагахме, беше съвсем ограничено – малко повече от 48 часа. Крайно недостатъчи, за да се види всичко в този красив край на България. Решихме, че местата, които задължително ще посетим, са Университетската ботаническа градина и Дворецът в Балчик, Археологическият резерват „Калиакра“ и скалите край село Тюленово.

Университетска ботаническа градина и Архитектурно-парков комплекс „Двореца“

Посещавали сме градината и през минали години, но всеки път вълнението е едно и също. Това място е всичко, за което любителите на растения могат да мечтаят! Композиции от сезонни цветя, водна растителност, вечнозелени храсти, екзотични дървесни видове, а перлата в короната е закритата експозиция на кактуси и сукуленти – моето любимо място тук.

Винаги силно ме впечатлява въображението и усетът за красота, с които е създадена всяка отделна градина, така че да има свое собствено очарование, свой собствен дух и настроение. Хармонията между човека и природата, която цари тук, се усеща с всяка клетка на тялото.

По мои наблюдения, за обиколка на целия парков комплекс са необходими три-четири часа. През летния сезон най-приятното време за разходка е рано сутринта, когато все още няма много туристи, или в късния следобед. Тогава и в частта с постоянната закрита експозиция на кактуси и сукуленти е сравнително хладно и можете да ги разгледате, без да бързате.

В унисон с всичко наоколо са и красивите вили, част от Архитектурно-парков комплекс „Двореца“, които се вписват в пейзажа, без да се натрапват с помпозност или грандомания. Комплексът е построен по поръчка на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург, а проектът за изграждането му е бил възложен на  италианските архитекти Америго и Аугустино. За оформянето на великолепните градински площи бил отговорен швейцарският градинар Жул Жани.

Днес част от сградите функционират като хотелска база на комплекса и могат да бъдат наети за нощувки. Красивата белокаменна вила „Принц Николай“ пък приютява „Queen’s Winery House“ – българска винена къща, предлагаща собствени бутикови вина и високоалкохолни напитки с мед. Персоналът любезно приканва всеки да дегустира вино, ракия или сироп и винаги е добре подготвен да отговори на всякакви въпроси, свързани с питиетата. Тази година с тяхна помощ избрахме да отнесем със себе си бутилка дижестивна ракия от диня с мед. Истинска наслада за сетивата! Продуктите на винарната могат да бъдат поръчани и онлайн – Queen’s Winery House.

Археологически резерват „Калиакра“

Каквото и да напиша за това място, с каквито и думи да го назова, пак ще бъде недостатъчно . Великолепно, нереално, величествено! Слънцето беше вече високо в небето и напичаше силно, когато пристигнахме. Голяма грешка от наша страна беше, че изобщо не съобразихме по кое време е най-подходящо да посетим резервата и отидохме по обяд. Прохладният вятър обаче правеше горещината повече от поносима. Невероятните гледки, от своя страна, ни оставиха без дъх.

Отвесни скални брегове, разпенено тюркоазено море, бели чайки, прелитащи с крясъци над главите ни, корморани, които се гмуркат в морето, за да ловят риба, и изплуват разперили черните си крила, а после се припичат на слънце по скалите. Абсолютен разкош! Толкова внушителен пейзаж, че за момент забравих за страха си от височини и просто се наслаждавах на преживяването.

Преди да си тръгнем седнахме за късен обяд в заведението, което се намира в самия комплекс. Менюто бих определила като стандартно, цените също. Интересно ми беше да опитам пържените им картофки – първо сварени, а след това изпържени за кратко. Определено ми харесаха. Момчетата одобриха пицата – изпечена на пещ и с много хрупкава коричка. Малко почивка, чаша студено бяло вино и бях готова за нови преживявания.

Село Тюленово и красивият му скален бряг

Единственият шум, който ни посрещна тук, беше шумът на Черно море, което разбиваше вълните си в брега – буйно, неудържимо и безумно красиво. Границите на страха ми от високо отново бяха подложени на тест. Не без усилие над волята си се приближих до ръба на скалите (на безопасно разстояние, разбира се) и погледнах надолу. Водата се завърташе около отделните канари, заливаше ги, разпенваше се. Малко по-встрани от този зрелищен спектакъл, напълно невъзмутими, кацнали на ръба на друга канара, няколко корморана се любуваха на морето.

Стоях на скалата, високо над синьо-зелената морска шир и за момент се почувствах толкова щастлива, толкова спокойна и отрезвена. Почувствах се малка, но не незначителна. Вглъбени в ежедневието си, струва ми се, често забравяме, че светът, който ни заобикаля, не се изчерпва с нас и нашите грижи. Че да забавиш темпото във време, в което постоянно биваш тласкан да имаш повече, да консумираш повече, да произвеждаш повече от всичко, не е престъпление да забавиш ход, дори да спреш, ако имаш нужда от това. Връщането към природата има силата да ни връща обратно към самите нас. А тук тя е неопитомена, неудържима, връхлитаща всички сетива.

Има пътувания, от които се връщаш пречистен, одухотворен, уравновесен. Може би по-точно е да кажа балансиран. За нас това беше точно такова. Сякаш това разпенено Черно море отми всичко, което бяхме натрупали през изминалите месеци – тревога, объркване, несигурност, и ни върна към истински важните неща, към малките моменти от живота, които всъщност оставят най-трайна следа.

Мария

Leave a comment

Related Posts