Животът между два сезона е чудно нещо. Например тази сутрин беше същинска есен, от онази, дето застила небето в плътни сиви облаци и сърдито подухва студен вятър. По улиците бавно съхнеха локви, а хората, бързащи да стигнат до работните си места, си бяха закопчали якетата догоре, пристъпваха от крак на крак на спирката и мислено брояха минутите, които остават до идването на автобуса. Същият автобус, в който онзи ден, когато термометърът прехвърли трийсет градуса, се питаха защо климатикът не охлажда достатъчно и не може ли да се отворят още прозорци, защото едва се диша вътре. Каква ирония, а?
Малко по-късно през днешния ден обаче слънцето се показа в целия си септемврийски блясък и отказа да се скрие отново зад облаците. Доброто настроение у хората също сякаш се върна. Откопчаха се якетата, извадиха се обратно сандалите, походките станаха по-бавни, по-лежерни, подходящи за петък, разкъсан между лято и есен.
Септември е винаги малко объркващ. Той е влизане отново в режим след приятно хаотичния август, но и мързеливи съботи и недели за пикник и дълги разходки. Ботуши за дъжд, но нерядко и сандали. Плетена жилетка или пуловер, но също и тънка блуза с къс ръкав. Чадър, а понякога сламена шапка. Когато оглеждам другите хора, виждам, че не само за мен е трудно да реша лятно ли ми е или есенно. Всеки е избрал сезон и се е облякъл за него. И така до първия студен есенен дъжд, когато всички ще усетим, че лятото наистина свърши.
